Когато Господ нагази в огнената лава на човешката нетърпимост,
той по женски се разгневи но по мъжки преглътна сълзите си.
Пожела да каже последните си думи към неосъзнатите си земни отрочета.
Потърсихте се в намереното и се загубихте.
Младостта ви остаря в миналото на настоящето си.
Грозните ви крясъци не могат да се върнат към тихото ви бъдеще.
Не може да мечтаете за неизмеримото в пясъчния часовник,
когато абсурда е храната на рационалната ви мисъл.
Претеглих душите ви върху кантара на безтегловността.
-23 грама бездуховност във формулата на висшата ви наглост.
Защото сте гости на собствената си човешка толерантност,
времето ви изтече назад към началото на безкрайността.
Няма реалност, която да ви е достатъчна за да осъзнаете
хаоса създал ви от реда на разпръснатата необятност.
Оглупяхте от богатството на надменните си мисли.
Пропуснахте шанса си.....може би и аз не съм съвършен.
До следващото изригване на Вселената.