автор: LinaViraAssaAmy

Чувствата
ми
към
теб
неподхранени
от
обичта
ти
бавно
се
стопяват
и
чезнат,
като
кристали
снежни
през
пролетта
и
емоциите
мои
се
снижават,
като
стръкове
тревни
през
есента
очакващи
зимуване
и
всичко
свързващо
ме
с
теб
бавно
гасне,
и
умира,
и
се
слива
с
нищото...
А
котвата
на
надеждата
ти
ми
я
заби
жестоко
и
направо
във
сърцето
ми,
и
я
остави
там
завинаги
за
да
се
надявам,
че
ще
те
имам
в
живота
си
някога...