автор: optimiscomarkovtotev

Търсих те,навсякъде
те търсих-
в розовите пелени
на пролетното утро,

в синият безкрай
на лятно пладне,

в бакърените облаци
на есенният залез

и в сребърната тишина
на зимна нощ.



Не те открих,никъде
не те открих-

косата ти ухаеше
на чернозема дъхав,

очите ти се губеха
в морският прибой,

устните ти не открих
сред натежали клони,

дъхът ти не усетих
в простора вледенен.



А как искам,как искам
да се върнеш-

с ласката нежна
на нова трева,

с целувката жадна
на полегнало слънце,

със страстният шепот
на засрамени листи

и прегръдката пияна
на вихарът бял.