автор: dr_abdul

Оковите на душата - VIII
Абдулрахман Акра

------------------------------------
Видя я да стои на спирката от прозореца на автобуса и успя да улови радостния й поглед как наблюдава слизащите пътници, търсейки него. А когато погледите им се срещнаха, двамата се усмихнаха мило и радостно. Тя беше в елегантно спортно облекло с вързана коса, а той беше със синия риза с вратовръзка и черни панталони.
-Оооо.. спортно елегантно.
-Мерси и ти страхотно изглеждаш.
-Заповядай. – Каза, подавайки й букет от едри свежи и добре подредени червени рози, между които бяха вмъкнати едни нежни малки бели цветя.
- Благодаря ти. Много са красиви.
-Радвам се че ти харесват.
-Наистина са разкошни... от тук.
Хвана го подръка. Вървяха на тротоара в онзи част на деня, през която затихва движението на хората и улиците стават почти пусти. Той отново изпита същата наслада допирайки се до нея, но сякаш с по-голямо удоволствие от първия път, поради душевната близост, която все се преплиташе между тях. Въпреки вродено й умение да прикрива вълнението си, беше с блестящи от радост очи. Вървяха двамата, без той да знае накъде го води, докато достигнаха един блок.
-Този вход.
-Моля? Накъде отиваме.
-В нас.
Той застана за миг на мястото и я погледна леко ядосано.
-Не се притеснявай. Майка ми я няма.
- Добре.
Той не разбра защо взе да чувства задушаване, влизаейки с нея в асансьора. Дали го притеснява факта, че отиват на едно непознато за него място, където ще бъдат съвсем насаме... или просто от вълнение, очаквайки момента на плътната близостта да настъпи много по-рано от очакваното.
А тя усмихнато го наблюдаваше, възхищавайки се на мъжката му елегантност. Тайно се радваше на притеснението му.
-Дотук сме, на седмия етаж.
-Добре.
-Заповядай. - Каза му завъртайки ключа в ключалката.
Влезе след нея в полуосветения коридор. Влязоха в хола..
-Заповядай... настани се където ти е удобно.
Холът беше много добре подреден. Огледа се на кой фотьойл да седне, но видя нещо, което силно го впечатли - единният от фотьойлите беше разгънат и ставаше за лягане. Запита се дали тя подредила всичко за тяхното очаквано интимно преживяване.
-Къде ще седнеш докато приготвя яденето.
-Тук, на този фотьойл. - Отвърна той, сядайки.
-Ок... Аз отивам в кухнята. Знам, че обичаш бирата, ще ти донеса едно шише.
-Момент. - каза той, хващайки ръката й и продължи:
-Седни при мен за малко.
-Добре. Отвърна тя и седна до него.
Нежно я прегърна, усещайки как тялото й сякаш се разтапя под неговата ръка. Доближи я към него, докато се докоснаха леко техните гърди - усещаше горещата й мекота и изпитa нещо като лек токов удар, който се разпространи по всичките му сетива.. Усети горещият й дъх по лицето си, доближавайки се към нейното. Затвори очи, виждайки искрите в нейните. Докоснаха се устните им и същия сладък вкус на любимата им първа целувка сякаш се съживи за миг.
-Тука не те виждам добре. Нека да седна срещу теб. - Каза тя изправяйки се изведнъж.
-Добре, както желаеш.
- Нека да ти донеса и бирата, каква музика предпочиташ да слушаш докато те оставя да подготвя яденето.
-Всякаква музика ми харесва.
-Дори и чалгата?
-Чалгата не ми докосва душата.
- Защо? За плитка музика ли я имаш?
-Да.. .но „Но и плитките целувки са сладки също” каза наум..
-Но какво?
- Но не мога да съдя тази музика, просто не съм слушал много такива.
-Тогава имаш шанс да слушаш и ако не ти хареса, ще ти пусна друга музика, няма страшно. - Каза тя усмихнато и пусна една касетка.
Нежна музика зазвуча в хола. Певеца запя за две разплакани очи и две горещи сълзи, дали могат да стопят леденото сърце. Наля чаша бирата и я вдигна за нейно здраве, преди да тръгне към кухнята.
Запали цигара и отпи голяма глътка от бирата в опит да се съвземе след изкушението, което изпита през краткия им допир. Какво мисли това момиче... Хем му разрешава да се доближава до рая, хем му забранява да се наслади на плода. А той толкова я желае, особено в такова обстановка, където са съвсем сами.
Поредна цигара и поредна глътка. Музиката продължаваше да звучи нежно и мило. Той се отпусне на фотьойла. След малко стана и я викна умалително:
-Ели
-Да. Тук съм Николай... ела ако искаш.
Влезе в кухнята, където тя подреждаше масата. Хубава е както винаги, особено в тази тясна черна тениска. Наблюдаваше фините й движение и я любеше с поглед.
Тя усети горещия му поглед как обхожда всичките й черти и изпита гореща вълна от главата до петите.
-Заповядай. Надявам да ти харесва моето готвене. Не съм голям кулинар като моите родители, но все пак... мога да сготвя нещото, което да се яде.
- Вкусно е. Без комплимент.
-Радвам се.
Мълчаливо ядяха и често погледите им се срещаха. В очите на двамата се четеше много силно привличане, но и взаимно старание да го скрият. Дякаш ги беше страх от тези силни чувства, обвити със загадъчност.
- Какво ще правим сега? - Попита той отправяйки се към мивката.
- Не ти ли е приятно да седим и да си говорим?
-Приятно ми е и наистина не ми никак е чуждо с теб, въпреки че за първи път ти идвам на гости.
-Същото чувствах вчера при теб.
Замълча за малко и после продължи;
-Не знам. Имам си чувство че те познавам от дете.
-Може би съм минал покрай АГ болницата когато си се родила. Сигурно тогава съм се прибирал от училището. - Каза той с широка усмивка. Но тя не се усмихна. - Не знам, аз не вярвам в предишния живот, нито в прераждането. Иначе бих тълкувал нещата по различен начин… Както и да е... ще пиеш ли кафе.
-Ако е с теб, може.
-Ще го пием в моята стая. - Каза тя усмихнато с цялата нежност, събрана в един поглед.
-Добре. - Усмихна се и той .
„Нейната стая”… докосна израза най-дълбоката точка в душата му. Няма значение какво може да стане, но самата представа, че ще влезе в най-личната зона на ежедневието й силно го развълнува.
-Пак си замислен, започнах да се убеждавам, че май ти е характерна черта.
-Грешиш Елеонора, рядко ми се случва, само когато съм с теб.
- Дори и по телефона.
-Да... дори когато си говорим по телефона.
-Как намери музиката която ти пуснах.
Отново се отклони от темата.
-Хареса ми... наистина има някаква стойност тази музика.
Усмихна се тя и каза:
-Хубаво е да промениш убежденията на някого.
- Щом умееш да докажеш... защо пък не.
-Вземи си чашката ако обичаш. Хайде да пийнем кафето в стаята.
Стаята беше още по-уютна от хола. С пухкав килим по пода и бежово легло в ъгъла.
покривки , И до него имаше една маса върху която стоя един компютър.
-Аз ще седна тук. - каза тя сядайки на ръба на леглото и продължи:
- А ти ще седнеш тук зад монитора.
-За какво ми е компютъра.
-Не ти ли се иска да разгледаш моите снимки.
-Ами... идеята не е лоша... Но въпреки това, ела за да ми разкажеш за снимките.
-Добре... - взе табуретката и седна до него. Взе дам у показва снимките една по една. Минутите минаваха във весели приказки, свързани със снимките и спомените. В един момент той отпусна ръка върху нейната, която вържеше мишката и я вдигна към устните си. Целува я и после доближи устните си към нейните. Целунаха се нежно. Обхвана лицето й с ръце и я целуна още веднъж за по-дълго.
- Николай. След малко ще се прибере майка ми. Бих искала да ви запозная.
-Казах ти че е рано още.
-Както искаш. Когато решиш.
-Надявам се че не ми разбираш на криво.
-Не... никак. - усмихнато отвърна тя.
-Добре. Тогава е време да си тръгвам . Благодаря ти за всичко. Кога ще се видим пак?
-Не знам. Но вероятно след сесията.
- Няма ли да ти се иска да се отпочинеш по време на учене?
-Не знам, но наистина следващия изпит е най-трудния.
-Добре, тогава довиждане.
-Ще те изпратя до спирката.
Не. Няма нужда, сам ще справя.
Изправи се той и щеше да тръгне към коридора, но в това време се чу звънеца на вратата.

-Следва-