автор: sarce_za_teb

Виждам самотата в огледалото
закрачила отново вместо мен,
в пазвата на птичка скрила тайната,
която ни разделя всеки ден.

В нощите ни липсва светлината,
усмихнатия трепет на Луна.
В онзи ден и Тя вечеря с Дявола,
звездите й присядаха и я боля.

А после плака! Неутешно!
От срам! Във черни облаци се скри.
Преди да се сбогува ни предаде-
сами да сме под нейните очи.

И днес ще счупя огледалата,
кискащи се образи зад мен.
Ще те извикам пак по вятъра,
мъжки стълб да си във моя ден!