автор: drowzee

Днес...
Днес до обяд със сигурност ще се роди нечие дете или внуче.
Днес някой ще бъде щастлив.
Днес до обяд със сигурност ще умре нечий съпруг, баща или син.
И някой ще бъде сломен от болка, от безсилие.
Днес някой ще спечели първия си милион
ще се напие с приятели, ще си плати за скъпа курва,
ще забрави за жената, която го чака вкъщи.
Днес следобяд някой ще загуби парите си, властта си,
самочувствието, сигурността, любовницата и съпругата си.
Ще поиска да се самоубие или просто ще убие нечие дете.
Днешната вечер някой ще прегръща любимия си,
ще се смее или плаче от щастие, ще прави любов или
просто ще заспи в ръцете на любовта си.
Може би някъде между 8 и 9 часа вечерта
някой ще крие сълзите си от гордост,
или ще плаче като животно, губейки любовта си.
Ще се прибере в къщата си сам, ще се облегне на вратата,
ще се чувства толкова малък, толкова безсилен, толкова празен.
През същото това време някъде някой ще иска да е толкова сам,
а вместо това ще трябва да прегръща, целува, докосва човек
когото не ненавижда, от който се отвращава, от който се страхува.
Ще раздава тялото си, ще си продава душата или ще си купува нечия.
Днес някой ще иска да помогне на друг, да насочи живота му
и докато го прави ще нарани човека, с чиято любов се храни.
Без да усети колко съдби е объркал, и какво всъщност е дал или взел.
Днес на някой ще му помогнат от съжаление, което той приема
без да си дава сметка, колко други хора страдат за това.
Днес някъде земетресение ще убие хиляди,
А други хиляди ще се пекат по плажове, ще си четат списанията,
ще пият Cosmopolitan и ще оплакват „проблемите” си,
размазаното червило по ризата на мъжете им,
новото бельо на жена им, което тя никога не е обличала пред тях.
В минутите на тези техни мисли, някой ще вади труповете на децата си
изпод руините на скапаната си къща, която е построил за тях.

Днес... И това само днес...толкова болка, мъка, щастие, ревност, вина,
любов, страст, грешки, нисши страсти, безумия и безсмислия...
начало, край, живот и ковчези, бебешки креватчета, 5 сватби и 3 кремации.
А утре?...
Кой ти дава правото да се надяваш на утре?
На твоето, на моето, на нечие друго.
Мигът е единственото, което притежаваме.
Сега ми липсваш.