автор: osi4kata

като в нежната пролет
от минал живот
нацъфтели са в парка дърветата.
Глъч и смях,
продавач на сироп,
двойки влюбени,
старци с бомбета...
Свежи баби
подтичват след внуците,
малчугани на три колелета.
Хора, просто разхождащи кучета...
Късна пролет...
Приятно и светло.

Като в някакъв минал живот
ти ме чакаш на нашата пейка.
Под онова разкривено дърво -
много старо и толкова сенчесто,
че когато аз седна до теб,
то ни скрива във сянка от другите...
Ида... Стискам душата си в шепа,
ще я пусна да литне. Не чуваш ли
как прошепва с младежки копнеж:
"Боже! Толкова много те искам!"
Как със всеки човешки вървеж,
мойте стъпки до тебе притихват?
Не усещаш ли топлите устни
по лицето си восъчно бледо?
Ида... Толкова много пропуснах!
Не си тръгвай... До тебе ще седна.