автор: drowzee

Изстивам днес,
Душата ми е празна.
И даже болката боли на минус
И даже не боли, а просто ми е хладно
Настръхнала съм от празнотата ти
И искам да се събудя
Или да се завия,
Или някой да ме завие
Все ми е тая кой
Стига да спре това посиняване.
Не ме познаваш такава
замръзнала,
безсмислена .
Не беше нужно.
И сега не си ме представяй като северното сияние
По-северна съм.
Крайна както винаги.
Полюсни са чувствата ми вече.
Далече от юг.