Завъртя ме днес животът все едно торнадо... Взе, че твърде ненадейно ме направи дядо.
И викам си:”Ех дядо ти! Става друг мащаба!
...И яд ме е, че трябва вече да си лягам с баба!
:)
Честито, г-н. М.Д.! Жив и здрав да е! Искрено ме усмихна повода... И поздравлението е искрено!
Все пак несправедлив е идиотския свят, факт. Нищо ново под слънцето в този мъжкарски полис. А Нея питате ли я, а? А? Знам, знам, не ме подценявайте...
:)
Що се отнася до епиграмите, не съм си променила мнението. Порочни сме до мозъка на костите, за себе си го твърдя категорично! И едва ли би шокирал някой някого с нещо от сорта, но виж с нещо хубаво ще си е събитие. Да де, идиотския свят...
Само да сте приели отзива ми негативно и иронично, горкия Ви внук, г-н М.Д! Ще ви гледа само от снимки... А иначе се обзалагам, че по повод повода имате жълто от удоволствие на бельото си! Ще се прелее хармонично с другия повод, за Берое...
:)
Честита радост, уважаеми!
А колкото до героя ти - не бива да го яд, че "вече" ще си ляга с баба, защото:
1) новите неща са винаги интересни;)
2) много е възможно въпросната баба да го изненада с нещо младежко (внучетата подмладяват и разиграват сърцето)