автор: krakatau

малък в бялата ти шепа my love
щурец съм до ухото на съня ти
банален до прилушаване аз ще те попитам отново:
„къде е нашият осмоъгълен рак”
след второто питие
стените имат по-толи черти
и раните за чоплене са безболезнени
две кучета бели с глави на овени
върху смелостта ми заспиват
смел ли о смел съм да те обожавам
без име
без форма
без-крайно

ощипва ме за съществуване
живее в мен един добър омар
в делниците не говори
в нощите не спи
щъка си напред-назад
проучва изследва анализира
след това изчезва някъде
и го няма няма
много дълго

в брега безрък при светлината
пясъкът е тяло – твоето
заспивам върху него като бебе
да те сънувам не
да те живея

когато се събудя е октомври
и вече е студено мрачно
така наново
със копнеж по лятото
те чакам пак да оживееш

и ти си идваш и си заминаваш
уж всеки път е по-различно
любов едничка
вечно променена
та ти си мъртва
колкото и жива