автор: vesselin

Омръзна ни да бъдем роби
във вашия изкуствен свят,
където кравите са голи,
а с млякото си ви поят,
където тиквите царуват,
дорде и тях не оберат,
а риби без сърца рисуват
как гражданите ги ядат.
Тук птиците се раждат волни,
единствено за да умрат,
тъй както планините горди
си крият чрез снега срамът.
Омръзна ни, но кой ни пита:
гласът ни е за вас порой,
тъй както идва, тъй отлита
и пак свинете сме за бой.
Така било е и ще бъде,
дорде животните мълчат:
един ще блее, друг - ще жъне,
а силните ще ни ядат.