автор: gorski

От вихрите и скрежа над есенните къщи
побягват птиците в печалното пространство.
Но ти не ги вини в лъжа, в непостоянство:
завръщат се напролет по пътищата същи.

И щом ги чуеш пак да пеят в небесата,
изгнаника спомни си! След времето сурово
духът му с нов копнеж размахал е крилата
и пак лети на север, към теб лети отново.

6 април, 1829 г.

Превод: (с) Иван Вълев