автор: mirabo

По ZEMEDELEC

Китарата събира прах,
Затрупана от спомените на тавана.
Да я омая тъй и не успях-
Ръцете ми застиваха на камък.

Душата ми до струните се сви
И затрептя със тях боляща-
Във мен китарата звучи,
Ала ръцете ми я плашат.

Затворя ли за миг очи -
Струните запявят.
Отворя ли ги – пак мълчи
Проклетата китара.

И ако странно се усмихвам
/Със риск да ме изкарат луда/,
Една китара още иска
да я чувам.......да я чувам!!!!!