автор: krakatau

в легендите на своето късометражие
животът черно було за девици
по змийски пропълзява под езика
пропастта – поема тази тежест като навик
обелва тялото
остава само кост: оръдие или подарък
а някъде под някой лакът
умира сребърният паяк

тогава може би се сещат по случайност
за стъпките на някоя Мария
прегръдките настръхнали до пулс
целувките и думите
целувките
и тези дни в които всичко беше синьо
защото синьото е нещо за запомняне

а аз познавам онзи със бомбето
обичам и го мразя
мразя го
убивам го живея го убивам го
и без да искам се превръщам
в себе си

така започва и завършва всичко
внезапно нямо
много просто
болезнено и неусетно
еднакво преходно
и вечно