Животът ми беше
притихнал
сякаш натикан
в залезите
където започват да танцуват
сенките на нощта...
Но душата ми
жадна за изгрев
полетя като бяла птица
по синия лист на небето -
да търси въздух и простор
Зорницата я наметна
със звездна роба -
пламък от светулки
Взриви се от задрямали
чувства -
зарея се из синевите
Слетя вълшебен глас -
изникнал от цветната градина
на думите...
Не си отивай...!
Нека да бъдем заедно
в съня...
..................................
Нощта преля във ден...