автор: Layla

из цикъла „Горски приказки”

- Простете, тук във тъмната гора,
нима изгубила сте се сама?!?

- Не зная що ви буди интереса,
но отговора май ще ви хареса!?!

- Кажете драга, толкова красива,
що дирите във местност причудлива,
там, гдето няма ни човешки крак,
май таен звяр оставил Ви е знак?!?

- Да, страннико, Вий питате ме вяло,
но срам облива ми лицето цяло,
защото аз избягах от дома,
да срещам тайно тук любов сама.
- По дирите ми винаги вървят
безброй слуги и гувернантки стари,
досаждайки с въпроси и забрани,
не е ли време да им тропна с крак?

- Разбира се, е време, но все пак,
да хукнете сама във този мрак,
нима страха неверен не догони
гърдите сладки, като две бонбони?!?

- Ах, не, не споменавайте гърди,
защото други срам ще долети
и ще изпълни пазвите ми топли,
спасете ме от ненадейни вопли!
- Не е ли чудно, че сте непознат,
а тъй нахално и във моя свят
навлизате безсрамно и умело,
а изчервена аз да свеждам чело.

- Простете, но от гъстата гора
аз на ръце, ще да Ви изнеса
и ще Ви тръшна на една поляна

- Аз, …недостъпна исках да остана!!!

/обърната на една страна шепнешком/
- Къде се губи този мой любим?,
че може ненадейно, без да иска
любимата му с друг да съгреши
и друг страстта и буйна да разплиска?!?

И усъмнила себе си сама,
объркана, и плаха, и ранима,
поруменяла цяла се обърна
и с длани непознатия обгърна.

Какво се случи в тъмната гора
научих от измачкана трева.
Написах, но се изчерви перото!
Изтрих го! срам полази ме защото.