автор: sunny84

В шизофрения греховете ми изникнаха
и магнитно от света ми те отритнаха...
на поляната от макове останах да жужа -
в абстрактност следващия цвят да оплодя.
Вдъхнових се от карамелизираната там дъга,
сляла краските си в черно. Изоставена. Сама.
Бях жадна, затова заплаках.
Любовта се изпари. Омразата откраднах
егоистично от живота - да е само моя,
нарцистично - да не е дори и твоя.
Възродих страданието в болната съдба,
равновесието наруших в пълзящата гора.
Потърсих някого, за да ужиля, да умра-
от греховете през мълчанието да се преродя...