автор: Mielikki

Сънувах очите на морето.
Бдях в мъгла
над съня си
унесен във скут
на олющена лодка
обичах
безпаметно светло
далеч от колосани
безкрили измислици
и венозна
злоупотреба със себе си
със вихрен стон
на нежен ураган
разцъфнал
и изтлял във жилите
за миг
песъчинките посмяха
да заживеят
едно човешко умиране
щом в брега
се стопи
рибарят
с греховната мрежа
от брънки
невъзможно влюбени
в вълните
удавил се
във тях
щастлив.