автор: ksilva

Как ли щеше да се разсърди майка му , когато го види да се прибира от училище толкова рано. Може дори да не го заведе на кино в сряда.
Със сигурност щеше да има и обичайното “Какво би казал баща ти за това”.
Не, по-добре да не се връща у дома. Реши да поиграе на железопътната линия около два часа и тогава към вкъщи. Обичаше да слага монети върху релсите преди да мине влака и после да държи в ръка все още топлия пресован метал. Зарадва се и ускори крачка. След няколко минути вече виждаше жиците, по които течеше токът за “железния кон” - индианците го наричаха така, струваше му се, че е доста удачно сравнение. Онзи ден учителката го накара да измисли някое сравнение и той изръси: “цици като пици”- беше чул това от един пъпчив осмокласник и му стана доста забавно. Жената почервеня и го изгони, а другите деца се хилеха като идиоти. Почувства, че ги мрази. Затова и днес си тръгна след третия час. Не можеше да понася подигравателните им физиономии и шушуканията зад гърба си.
Оставаха още двадесетина метра до линията. Бръкна в джоба си. Имаше три монети - две десетки и една петдесетица. Извади по-голямата и започна да я подхвърля във въздуха. Изведнъж някой го хвана за рамото. Обърна се бавно и уплашено погледна мъжа срещу себе си. Беше съседът от горния етаж. Не го харесваше особено, след него в асансьора винаги миришеше на кисело. ”Къде си тръгнал , малкия , защо не си на училище?” ”Пуснаха ни по-рано.” ”Не знаеш ли ,че когато лъжеш носът ти расте , лошо момченце?” Хрумна му , че в такъв случай този е голям лъжец , но си замълча.”Хайде , прибирай се, а аз довечера ще говоря с майка ти .”
Асансьорът спря на седмия и той бавно слезе. Избърса потните си ръце в панталона и хвана внимателно бравата на вратата. Надяваше се, че тя ще спи. Влезе, събу обувките си и се ослуша. Счу му се скърцане на пружина и за момент изтръпна. Приближи се към спалнята и тъй като вратата на стаята не беше плътно затворена, погледна през малкия процеп.
Двете голи тела се люлееха ритмично на леглото едно върху друго. Черната и бялата плът образуваха някаква лигава топка, подобна на локум, която се свиваше и разтягаше с равномерни тласъци. На моменти успяваше да различи лицето на майка си, а от мъжа виждаше само големия гръб и плешивия тил. Прииска му се да избяга, но краката му не помръдваха. Накрая те спряха. Мъжът стана, взе пакет цигари от нощната масичка и запали. Тогава видя майка си, отпусната в набръчкания чаршаф, с големи разлети настрани гърди и розови зърна. Заприлича му на крава.
Измъкна се от вкъщи така, както и влезе. Нахлузи бързо кецовете си и побягна. Не знаеше накъде, може би към парка. Никога повече нямаше да се върне там. Плачеше. Чувстваше се унизен заради майка си. Мразеше баща си , защото умря преди три години и ги изостави…..Какво би казал той , ако видеше това?...Когато стигна горичката, избра най-високото дърво и се изкатери до върха му. Обви с ръце един клон и се отпусна върху него. Някои от сълзите се стичаха в устата му. Имаха солен вкус. Затвори очи и се замисли за морето. Обичаше да плува. След около час усети, че е гладен. Слезе на земята и се отправи към вкъщи. Завари майка си в кухнята. Тя му се усмихна и го попита: ”Как беше в училище?” Отговори й “Както обикновено.“ и отвори хладилника.