автор: alkaltchev

Таратора! Таратора!
Да подгреем таратора!
Да подгреем таратора,
рекли група умни хора
и … подгряли таратора.

Умни – те, нали са много
стъкнали набърже огън
и изсипали в казана
таратор с малко сметана,
с повечко зехтин и чесън,
с бито мляко,с копър пресен
и … избило ги на песен.

Да подгреем таратора!
Да подгреем таратора!
Вервайте ни без умора,
че ще ви спасим от зора,
като … сгреем таратора.

Закупете си лъжици,
застанете във редици.
Чакайте! Ще ви оправим!
В таратор ще ви удавим.

И народът простодушен,
малодушен и послушен,
иновацията модна
възприел най-благородно.
Умните щом тон са дали,
сигурно са вече яли…

Огънят се разгорял,
тараторът закипял,
но народа – издивял.
Греян таратор – не щял,
гладен лягал, ала пял:

Яжте си го таратора!
Яжте си го таратора!
Кой, каквото си надроби,
нека сам да си го зоби!