"Природата с живот ще ни накаже..."
Филип Кабакян
Вдовиците завързват черни шалове
по хладните филизи на оградите.
Така си казват: Свърши вече траурът!
Така на мъртвия си
казват: Няма те!
И се усмихват шаловете, вързани
за нежните филизи на оградите,
и махат избеляло на отвъдните:
оставаме, оставаме, оставаме!
Аз скитам с две-три гарги между камъни –
безжизнени, еднакви и досадно мраморни.
Кълвем зърна, оставени за мъртвите
и скришно грачим срещу шаловете.
И няма как да си оставя траура
на тия опрощаващи огради.
Не съм вдовица, а съм дъщеря.
А моят траур – черна детска панделка.