Заплаках скришно - знам, че си замина
обичах те! Но никога на глас
(когато лятото отново ме подмина
разбрах, че смисъла на зимата съм аз)
И няма залези - покоят е трагичен
ветровете се докосват в самота.
Дори мотива за случайност е логичен
(след теб е пълно - с двойна празнота...)
А ти се смееше на моята условност
на устните с който ме отричаш.
Погледна леко - с много безтегловност
намрази ме - защото ме обичаш.
Без теб съм никой - някакъв си жалък
(безвкусно разпилян - като обида)
За лошите неща - света е малък
и достатъчно голям - да се разминем...