автор: Jipsy

Имаше едно време едно момиче,което милеше,че света е розов,а хората в него добри като в приказките.Тя мислеше като възрастен човек още от ранна възраст.Мечтаеше и беше щастлива с мечите си.Но момичето порасна.Сблъска се с коварният живот,разбра какво е болка и самота,разбра какво е несподелена и забранена любов.От деня,в който се почувства използвана за първи път,тя се зарече,че никога вече няма да жертва себе си за щастието на другите.Закле се,че никога повече няма да позволи на когото и да е да я използва и унижава.
Един ден,беше през есента,тя никога няма да забрави това,което се бе случило.Тя бе отчаяна и самотна,въпреки,че имаше страшно много приятели и познати.Чувстваше се неразбрана от целия свят.Момичето от скоро познаваше едно момче-бяха се запознали по много интересен и странен начин.Тогава тя му се обади-беше в депресия.Това бе обичайно за нея състояние от доста време насам.Не се хранеше,не спеше,постоянно мълчеше,дори се смееше на сила,сякаш да прикрие плачещото си сърце.И когато го видя,тя се влюби в него.Тези очи никога няма да ги забрави.Толкова дълбоки и пълни с толкова много болка,но и излъчваха голяма обич.След като говореше с него,тя се чувстваше щастлива,разбрана,той й даваше подкрепата,от която тъй силно се нуждаеше,уважаваше я и мълчаливо я обичаше.Но на нея това не й стигна,въпреки,че знаеше,че любовта й с него е невъзможна,тя сякаш се влюбваше с всеки изминал ден,искаше постоянно да е до нея,да говори с нея и да я гледа.Да я гледа с поглед,който никога вече нямаше да види в живота си.
Тя му сподели чувствата си,малко страхливо и до някъде глупаво.Той мълчеше,но тя знаеше,че и той има чувства към нея,не му беше безразлична.Двамата излизаха много кратко време,но за нея това бе като приказка,като сън,от който не искаше да се събуди... Но един ден момчето я напусна без дори да каже сбогом.Това бе най-кошмарният й ден.Никога не можа да го преживее.Не искаше да повярва,че ТОЙ е влюбен в своя сън.Страдаше все повече и повече,измъчваше се,пишеше му,но той не реагираше.Той бе сляп и глух за нейната обич.
И така момичето се превърна в кукла-живееше за другите,не искаше нищо от живота,нищо не я радваше и нищо не я трогваше.Тя стана коравосърдечна,забрави какво е да мечтаеш,сърцето ти да пее и да си щастлив.Нищо вече нямаше смисъл за нея.
Един ден той се появи отново в живота й.Възвърна се усмивката й,разцъфтя се лицето й,заблестяха очите,припомни си какво е да мечтаеш.Но тя не можеше да е с него.Не можеше да върне миналото,раните в сърцето й бяха прекалено големи,все още се чувстваше наранена и изоставена;предадена.И оттогава усмивката й умря за винаги.Тя никога вече няма да се смее от сърце,няма да се радва на залезите и птиците.Сега нямаше никакъв смисъл да живее.Не искаше да живее по този начин.Не знаеше какво да прави...
Когато се погледне в огледалото,момичето вижда не своето отражение-вижда една ледена кралица,която няма сърце,само мозък.Вече мислеше с мозъка,сърцето го изолира и забрави за него.Сега не искаше нищо.Нищо!!!
В очите й няма и искрица живот-смее се,за да доставя радост на другите и се опитва да забрави болката,която я топи ден след ден.Тя знае,че всичко е загубено,но все още се надява на чудо.Надява се отново да види живота красив и нежен,отново да е щастлива поне за минутка.
Но отражението в огледалото е сякаш от камък и не се помръдва.Но един ден и камъкът ще се разруши на малки песъчинки и никой няма да си спомня за него...