автор: dara33

Изплъзвам се, въздишка . . .


Сълза, отронена от твоите очи.
Перо на птица, носено от вятъра.
Изплъзвам се и губиш ме. Мълчиш!
Вълна, целунала брега. Невидимо . . .
Различен станал той, а тя изчезнала.
Потапям се в море от стонове и вопли.
Изгубваш ме тъй истински. Политам.
Невидимо политам, целуната от слънцето...
Претворена съм от слънцето във облак.
Душата ми крещи. Нечута е. Невидима.
Понасям се далече. Разпиляна . . .
Избрал си безразличното будуване.