автор: silence

Обичам леките аромати, които напомнят за човека, когато случайно ги доловиш някъде... А когато е при теб, те карат да го притиснеш мааалко по плътно. Да усетиш лекото, невинно докосване на бедрата и отъркването на гърдите в рамото или гърба. Невинното докосване на дланта с пръсти. Поглед, задържал се миг повече върху теб. И леката, почти приятелска прегръдка, в която телата се долепят плътно едно до друго... а ти си с гръб към него. И искаш дланта му да тръгне лееекичко нагоре и бавно да обхване гръдта ти. Или да седиш на земята, облегната на него, а дланта му да погали бедрото ти, започвайки от коляното и отивайки навътре ...Подпряна на мъжката гръд, защитена и в същото време цялата на показ и така да затвориш очи, да се облегнеш назад, да се разтвориш цялата и да се потопиш в ласката...
А той, усетил желанието ти, да зарови глава във вратлето ти. Както стои зад теб. Без никога досега да го е правил, без да е сигурен дали няма да се дръпнеш... нежно и внимателно, постепенно усилвайки... натиска си.
Обикаляйки с ръце. Усещаш силата, с която би могъл да завърти главата ти към устните си. И... почти с нежелание му отговаряш на целувката. Езиците ви се сплитат - изгаряш от желание за целувка и същевременно искаш устните му там - на вратлето.
Той обаче те пуска да легнеш на земята и почти ляга върху теб. Без тежест, притиска те само колкото да усетиш тялото му, а възбудата му го кара да разкопчее панталона си. И те гали по голия корем без да престава да те целува... дълбоко...
Краката ти сами се увиват около кръста му, дъхът казва "хайде, влез в мен рязко до ръба на болката, изпълни ме"...
Тялото ти се извива назад, гърдите ти да изпълнят погледа му и той да се впие в тях за миг, след което да смъкне дрехата ти през главата...
Да чуваш шепота на тревите когато ги подухне вятъра, да слушаш как някой бръмбар се мъчи по стръмното листо, да долавяш тропота на крачетата на мравките-труженички, да чуваш страхливото жужене на мухата, попаднала в паяжината на близкия храст, да гледаш как пчелите се трудят от цвят на цвят, слънцето да те залива с тоя водопад от светлина, а ти се смееш хем притеснено, хем щастливо...