автор: yova

Ако някой ден
случайно попаднеш на мен,
докато пренареждаш
старите папки със снимки,
най-напред отитай с delete,
възможно е и да се получи
преди момента, когато
отвесната бръчка се врязва
между очите.

Спомни си онзи миг
от духовната близост,
когато надскачахме височините си
и смутената пълнолика луна
увиснала, незнайно защо,
над два далечни момента.

Падаше сянката й между нас
усмихнато, неразбираемо и различно,
забравяхме дневната светлина
в два момента относително лични
и не разбарах как постепенно
луната изтъня и се скри
зад твоята тъмна сянка.

Сега с тънък сърп
събирам в ръцете звезди
и е тъмно и някак безлично,
затова просто опитай с delete
да изтриеш двата момента.
Ти си имаш вече нови пълни луни,
аз имам своята сянка.