„Ключ, ключ човърка по вратата,
но не улучва в тъмнината
ключалката ни май…
Разбойник, мамо, ах, разбойник!” –
шепти детето. „Не. Спокойно.
Баща ти е. Пак вижда тройно.
Пиян е пак. Аман.”
Ключът най-сетне се завира
и коловоза си намира,
превърта, казва „Щрак!”.
Мъжът вратата с гръм разтваря
и под надвиснала цигара
с уста опушва и обгаря
винарки цял рояк!
„Е-хе, о-хо! Здравей, жена ми!
Заб-блата з-зех и з-зех салам, и…”
Но не довършва, ах!
Жената в пристъп лаконичен
елека си дебел съблича
и към мъжа си го зафичва
с трениран чист замах.
Мъжът глава встрани привежда
и с честен поглед я поглежда.
Подава й салам.
Салам – обвит в хартия мазна,
салам – стоял във потна пазва,
салам – омразно-безобразен
салам, салам… „Ох… Срам!”
Той влиза. Тя стои, не мърда.
Той сяда. Тя стои. Разгърден,
той плещи: „Д-дай д-да ям.”
„Парите де са?”, тя го пита.
А той: „Заб-блатите отли-и-итат…”
А тя: „Заплатата – изпита!
А пък за нас – салам!”
Затишие. „Ти марш оттатък!”
Синът оттатък е изпратен,
а тя е ураган:
сред бузи – брегове разбити –
носът се люшка низ ушите
и само устните са впити
до кръв, до кръв в брега!
И става тя, каквато става.
Тя не стои, а закрещява:
снаряд подир снаряд,
продрани, палят се и – блясък! –
и още, пак – о, боже! – трясък,
яйце и орехи пригласят
в семейния преврат
и полилей тъмней зловещо…
……………………………….
…Синът, завърнал се, се блещи:
във бащиния хол
той вижда бой еднопосочен
към бащиния лик насочен
и мерник много, много точен
да го дроби на сол.
И баш когато със метлата
„на нож” жената там се мята
с вик: „Още, още пий!” –
синът възпира я с ръчица
и с жеста на същински рицар
размърдва рицарска устица:
„Спри, мамо. Татко спи.”
- - -
„Ключ, ключ човърка по вратата,
но не улучва в тъмнината
ключалката ни май…
Разбойник, мамо, ах, разбойник!” –
шепти детето. „Не. Спокойно.
Баща ти е. Пак вижда тройно.
Пиян е пак. Аман.”