в измислената самота
и твойто отражение
поставям себе си
и моето вълнение
и трепети подскачащи
и мисли замечтани
и нежностите нежелани
и любовта - омраза
и всичките ми мисли
потънали в кошмара
като изсъхнала ракита
превивам се от болка свита
и стонове безшумни
проточени, абсурдни
изпълнената празнотата
и чувствата на камък
и глъчката на тишината
и топлотата на студа
оазиса - мираж
в пустинната земя
и в мрака светлина-
безпътната ми мъничка душа.