автор: Silver Wolfess

"Ако трябва да бъда поредният луд човек в този град,
вече го имате."
(из "Луда песен"
Валери Станков)

Врабчетата се къпят във прахта,
земята си отърсва страховете,
загреба шепа слънце, смях пося -
сред сивото на дните да засвети.
Но кой да чуе? Болен е градът.
И плюят черно тъмните му вени.
Самотници един до друг вървят
и стискат в зъби думи. Преброени.
Пилеем се във мътните води.
Прилича тази самост на проказа.
Кандило е душата - уж гори,
а кой със тежка глухост я наказа.
И много ли ще струва "Добър ден!"
на непознат до тебе да извикаш,
но той ще мига страшно удивен -
"поредната нещастно луда птица".
И се превръщаш в градски идиот
камбаните заблъскал насред пладне -
залутано врабче - насред бетон
за нерзбрали лятото разказва.

22.05.2008