автор: glishev

Бе още лято (мисля, че септември бе),
когато те видях за миг наистина
в гимназията, там, където някога
и аз съм спрягал правилни глаголи
(неправилно, естествено). А с тебе
участвахме във някакво си честване.
Разбира се, и друг път сме се срещали
в масовката на даскалските хаоси
и съм си казвал: “Я, каква красавица!”,
но чак тогава всъщност ме застигна
ужасното и нежно лекомислие,
което все ме хваща покрай тебе.
И дълго с теб се гледахме през залата,
и мило отдалеч си се усмихвахме
(хвърчаха пеперуди из стомаха ми).
А после помня, че те учех на баладите,
които често тананикал съм си в банята.
Очите си затваряше, щом пееше
и пак изгряваше усмивка на лицето ти
(ласкаех се, понеже ми се струваше,
че ти харесваха мелодиите простички).
Веднъж в дома ти бях и със ръцете си
поднесе ми ти вино и сладкиши,
едва опазени от други гости лакоми.
Вкуса не помня; но хареса ми
дъхът на твойте длани с дълги пръсти,
докато погледът ми всъщност искаше
да се насити на разкошната ти фигура.
И ден след ден, и месец подир месец
минаваха, дорде оплетох здраво
съня и радостта си във косата ти.