автор: rufuls

Бяло..бяло..бяло...
Виждаш го в тишината
и струва ти се нищо
ала цвят един е от дъгата
от невидимото всичко...
Всеки цвят,всеки полъх
всяка дума,всеки ден
всеки звук,всяка песен
в бял прашец е оцветен.
Не се страхувай
плувай в бяло море
дъх след дъх го нарисувай
всяка капка - водопад от цветове.

В черния мрак
бяла е надеждата
в среднощния глад
за сънища отвежда ни.
В очите ти виждам го
белия облак,белия свят
близо ,далеч е,наоколо
тъй е бял,и тъй богат...
Ето го,блясъкът в очите
като песъчинки бели
нежен звук са,падащи звездите
като сълзи от очи уморени.
Като бяла тъга
която прегръща те
облечи се в бели слова
бели рокли от блянове...

Онези бели петънца
са цветята на полето
онези две крила
на птица бяла са в небето.
Онези бели тънки листи
са любимата ти книга
миг ти трябваше да я прелистиш,
цял живот до тебе да я има.
На онази бяла пейка в парка
вкуси първата целувка.
През затворени очи във мрака
всичко бяло ти се струва...
бяло ..бяло ..бяло...