автор: poki

Такава жега е налегнала
земята....
Втечнява мислите
и пържи мозъка във
собствен сос. А нежели се появи
идея - ленивата боа
на нежеланието я изяжда -
от немай къде.
Потта се лее като псалом от амвона...
Ще изтека от себе си -
но нека! Без туй се чувствам
неуютно в тая стара кожа.
Боже!
Що си ни създал такива, кекави?
Изобщо, майната ти,
Годподи! От жега почнах да те псувам.
Прощавай... и дано
не чуеш. Но ако
чуеш - не ми пука.
И ако нещо не харесаш - тръгвай си!
Ще си измисля друг,
по-сговорчив, удобен бог - подобно
мравката на Окуджава....
Навярно ще го
нарека ЧОВЕК! Това е....
А Ония отгоре се
почеса и продължи със юлската
жарава....