автор: maybird

Стремителни криле, сега сте на земята.
Висите като старо одеало.
И само споменът за досег до небето топли
провисналите рамене на цигуларя.
На ъгъла, във подлеза на Орлов мост
той свири може би за вас?
Без хлаб ще издържи, но болна е душата,
загубила летежа на крилата.
И музиката е последният му валс
с надеждата безплатна...