автор: rad72

Радостина Марчева

Ти си толкова болка,
че не мога да чувствам.
Тебенямане само
изхриптява в очите.

И когато си тръгна
се продъни небето.
От тогава все падам,
а на полет прилича,

но без дъно е страшно.
Аз очаквам земята
и очаквам да мога
без дъха ти да дишам.

Тази моя надежда
мъртви изгреви ражда
и подреждам слънцата,
като детски къдрици.

След раздяла е тихо.
Сякаш Господ приготвя
от сърцето ми – помен.
И празнува задушница.



Найден Найденов

Усещам дъха ти.
Сякаш пролет ми лъхва лицето.
Небето проклинам
за туй, че размина ни времето.
С ръце, заковани,
в друг от мечтите ти свят,
затварям очи
и преглъщам съдбата студена.
Не поглеждам
към теб коленичил молитвено.
В този твой ден
аз съм сянка. Заключено минало.
Не вярвам
в илюзии – имам рога и копита.
(В обич изгарям),
но за теб този огън не свети.
Застинал е…



Радостина Марчева

Пиша с устни в очите: Ти си моя обител.
Като смърт неизбежна е последната нощ.
Под ръцете ти плахо моят свят е притихнал
А пък ти се усмихваш. И си мъж. И си лош.

Аз съм другото тебе, дето още го търсиш,
но от края започнах и опрян е гърба.
По-назад вече няма и живея със избор
да чета на обратно тази дума: Любов.

И заричам небето да те пази от мене,
да превърне в орех забранения плод.
Овдовялата нежност забрадих с надежда
да те срещна отново в някой бъдещ живот.



Найден Найденов

Изстрадах те по пълнолуние.
Със вълчи апетит,
настръхнал за обичане
жадувах страсти.
И виеше до лудост
егото себично
(Прегризвах спомени
в мечти-капани).
Не търсех път.
Той свърши преди тръгване.
Завързах хаоса от мисли и желания.
Боли. Аз ще преглътна преди съмване.

Единаците закусват със страдания.



Радостина Марчева

И време е. Да сея невъзможност.
Сезон е. Да умират еднорози.
От тук на сетне трудно ще се моля,
щом се научих да горя икони.
А егото ти вълчо ще ми пее.
До лунност ще белеят греховете.
Аз търсих път, но спънах се във тебе.
Хареса ми да падам по колене,
защото белезите трудно ще се скрият,
ще си личат под дрехите мишенно.
Когато гола нямо ме прегръщаш
вместо целуване ще стреляш в мене.
Така ще ме боли, за да си спомням,
че още мога лудо да се смея.
Поисках да се уча да обичам.

Небето ме наказа точно с тебе.