автор: 5kolio

(от 4 до 7)

Приспивам миг във сребърния скут
Крещяша жажда, нужда, суета
А самота облива восъчен памук
С фитили на раздяла – пясъчен барут

Остатъци от пепел във ръжда
Нахлуват в моята душа
Защо не се прегърнем във ръжта
Да предизвикаме нощта
И да се гмурнем в капка тишина

В градината на стъклени усмивки
Прераждам се във сноп от светлина
Искря по бистрата роса
И тихо ромоля с дъжда
Със птича песен днес ще съгреша
Отдаден на обречени щастливки

Прохождам плахо на разсъмване – дете, нали?
Прииждат вятър и течение – момче, почти...
Зарекли сме се с гръмотевиците да не идва буря
Земята крехка се бунтува
Оста й тлее в нечии мечти
И със задгробен глас
Аз ще я прекатуря