Следобедното слънце драска
по лицето ми и вае
тихата надежда,
че утре, някъде зад ъгъла,
ме чака нещо хубаво.
По-хубаво от тройка с
гарнитура - мечтата
на кварталния просяк,
по-хубаво от доза стаф -
- и наркоманите мечтаят....
По-хубаво от топъл
душ, след месец и
полвина ровене по кофите...
Но не по-хубаво от
пълната бутилка" грапа",
която ме фиксира
жадно от витрината на лъскавия
минимаркет и ме очаква
като първа брачна нощ - уханна,
неначената и....само моя!
Не знам
дали ще понеса такова щастие!
Затуй, ще събера пари
и ще си купя
цяла бира,
ще седна пред витрината и ще
се гледаме, мечтаейки....
А слънцето със завист ще облизва
с огнения си език ту
мене, ту мечтата ми - напразно.
Едва, едва -
на капчици - ще я разтворя
в себе си и живата и
топлина ще ме направи силен и
красив, а пейката зад
стария кантон
ще се превърне в кралски балдахин,
където ще посрещна
утрото! И туй ще
стане!!! Някой ден.
Сега
да събера пари за... биричка.