дъжд
във вечерта на разноликите лица
по ламарината на покрива
и котките ги няма
скрити са
и пак е тук
безплътното му тяло
а всичко е спокойно в мрака
влагата издиша черен прах
и въздухът е топъл
топъл е
сутринта линия която никога не свършва
с коламите пред всеки праг
във шепата оризово брашно
разпръснати молитви сред водите
издигат Шива в океана
мастиленочерни вълни
и странни много странни риби
рибари със слаби но здрави крака
моторът на лодката
и пяната която той оставя
върху кожата на залива
догарят огньовете на пречистването
настъпваща Понгаль
след това
океанския пулс кротък и безболезнен
рисува безброй кръгове
линии тънки и гладки
превръща ги в неоткрита азбука
и в нещо
което никога не се прекъсва
животът е достатъчно безкраен