автор: Zvon

"Не помня откога спрях да харесвам понеделниците, дневниците и кус-куса"

19 септември 1983, понеделник
Странно посещение в късния следобед. В магазина влезе около петдесет годишен железничар. Почти на безценица ми продаде манекен облечен в
бойна строева униформа на пехотен капитан. Капитанът имаше закачливи мустачки и весел поглед под стоманената каска модел М51/72. Униформата му бе нова, ушита от кафяв вълнен плат. Препасан бе с портупей и колан, на който висеше кожен кобур за Валтер. Носеше командирска чанта с делово съдържание: компас, трицветно сигнално фенерче, тефтерче и комплект подострени цветни моливи "Хемус". Ухаеше на нафталин, кожа и смазка за оръжие. Настаних офицера до вратата, близо до масичката за следобеден чай принадлежала някога на фамилията Тъпчилещови.

25 ноември 1983, петък

През нощта кротко бе навалял първият сняг. В ранната утрин малцина бяха записали посланието на крачките си по заснежените тротоари. Учудих се, че снегът пред магазинчето е старателно изчистен. Още по-странно бе, че по каската на офицера-манекен лениво се топяха снежинки, а около обувките му мокрееше издайническа локвичка. Бузите му сякаш бяха поруменeли от щипещия студ.


20 декември 1983, вторник

Свикнах с присъствието на пехотинеца. Дори тайничко се радвах, че досега никой не бе пожелал да го купи. Когато не валеше, го оставях на тротоара пред вратата на магазинчето. Спираше погледите на минувачите, а струва ми се, че и той ги заглеждаше с любопитство.


11 януари 1984, сряда

Докато пиех сутрешното си кафе, погледът ми се спря върху офицера. Имаше нещо неопрятно в униформата му - десният джоб на куртката бе разкопчан и от там стърчеше зелена книжка. Приближих и я взех в ръце. Бе "Боен устав на БНА", Военно издателство 1965 г. Върнах я на мястото си.


31 януари 1984, вторник

Поредица от мразовите дни. Печката не смогва да пребори януарския студ. Очаквах клиент, който предлагаше старинен сервиз за чай. Добре би стоял върху Тъпчилещовата маса. Тръгнах към нея да я поизбърша от праха. Бях изненадан - върху й стоеше разгърната "Кратка история на военното изкуство" на ген. Иван Кинов, издание от 1960 г. Имаше и тетрадка със ситно изписани записки от лекции по тактика на батальонната отбрана. Сигурен бях, че никой клиент не бе оставял тази книжнина в магазина.

2 март 1984, петък

От последния плах сън преди събуждане ми останаха само думите "Natrix tessellata" и тягостното предчувствие за нещо неприятно. То наистина се сбъдна - офицерът бе изчезнал от магазина. Останалите антики стояха непокътнати.


5 март 1984, понеделник

Утринната мъгла бе толкова гъста, че объркваше дори стрелките на часовниците. На десетина метра от вратата се сблъсках с него. Зарадвах му се и бързо го вмъкнах в магазина. На гърдите му имаше нова значка - ромб на Военната Академия "Георги Раковски", а от куртката му ухаеше на шампанско и фин дамски парфюм.


24 септември 1984, понеделник

В края на работния ден в магазина влезе посетител.
- Каква е цената на майора пред врата? - делово запита той.
- Извинете, но навярно не сте разчели добре званието му. Той е капитан, макар че ако зависеше от мен отдавна да е полковник.
- Уважаеми, аз съм запасен офицер на Негово Величество. От сто крачки мога да улуча тръбач, а от триста да разпозная званието му. Моля, елате отвън за да се убедите в правотата ми.
Наистина - върху раменете на пехотинеца стояха нови пагони - две успоредни линии със самотна звезда между тях. Отказах продажбата, макар предлаганата сума да бе твърде съблазнителна.


24 октомври 1984, сряда

Около обед излязах да хапна. Нямаше да се бавя и затова оставих офицера отвън. След двадесетина минути вече се връщах. Пред магазина беше спряла черна "Волга", а до пехотинеца стояха генерал и двама офицери. Вече си козируваха за довиждане. Шофьорът припали двигателя, един от офицерите услужливо отвори предната врата и лампазите потънаха в колата. Потеглиха преди да стигна до магазина. От странното посещение остана мириса на бензин и медала "За боева заслуга", който вече красеше гърдите на майора.


22 декември 1984, събота

Второ изчезване на майора. Няма следи от взлом, всички вещи са по местата си.


12 април 1985, петък

Получих препоръчана пратка. В кафява амбалажна хартия старателно бяха опаковани ученическа тетрадка от 20 листа и поомачкано тефтерче. Тетрадката съдържаше дневника, който имахте търпението на прочете. А в тефтерчето, с химически молив и същия почерка, бяха записани тези стихове:

Цикъл "Есенни маневри"

------------------------

Влизам в палатката.
Мишка свещта е изяла.
В мрак стихове ще чета.

------------------------

Студът пропука
сянката ми.
Януарска утрин.

------------------------

В мъглата ледена
прокашля
пистолета ми.

------------------------

Снежинки върху
пагоните ми.
Гаснат звездите.

------------------------

Ръцете ми пръмръзнали
извайват снежен колонел.
Дали ще ми предложи чаша чай?