автор: hristam

Този път ще го напусна – категорично съм решила.
Не казвам, че е лош човек – дори напротив, внимателен и щедър, обсипва ме с подаръци. То и за това не успях да го напусна миналия път, когато бях решила – изненада ме с палто от сребърна лисица, истински шедьовър. Така се зарадвах, че съвсем изключих какво му бях подготвила. Ама не беше и подходящ момента, след такъв мил подарък...Още повече, че не искам по никакъв начин да го нараня – може би просто аз не съм подходяща за точно такъв тип мъже. Идва ми прекалено сдържан, прекалено изряден, няма достатъчно емоция, страст няма.
Навремето имах голяма любов, мечтаех да споделя живота си именно с него. Нищо, че беше женен, непрекъснато ме уверяваше, че е пред развод, и аз, патка влюбена, му вярвах сляпо. Нашите като разбраха, направо побесняха.
Нямаше нужда да се хабят толкова – аз и без това вече бях наясно, че развод няма да има – жена му отново беше бременна. Така че, мъка не мъка, откъснах тази своя любов като болезнен трън от сърцето си, и уверих родителите си, че всичко е свършено.
Изобщо не ми беше до връзки в тоя момент, идеше ми да се свра някъде и по цял ден да рева, и щях да го правя непрекъснато, ако не беше приятелката ми да ме измъква на въздух. И точно тя ме запозна с настоящия ми съпруг. После той разправяше, че било любов от пръв поглед – и нищо чудно, защото откак ме зърна, не миряса, докато не ме направи своя жена.
Като научи за предложението му мама изпадна във възторг:
- Браво, миличка! Страхотна партия!
- Ама аз не го обичам, бе мамо...
- О, я стига и ти с тая обич! Видя докъде я докара от толкова обич, нали? – смъмри ме тя – Дръж се за това момче, мамче, и учено, и от добро семейство. На ръце ще те носи – нали го виждам как те гледа!
Че гледа – гледа, и което си е истина, не беше груб и настоятелен. Но така и не свикнах с милувките му и до ден днешен – не човек имах чувството че ме докосва, а сметачна машина, робот някакъв. И не, че е бездушен или не ме обича – просто такъв си е, много – много не показваше чувствата си. Характер.
А правих усилия да го приема, защото повярвах на мама, че с времето ще се науча да го обичам, и наистина исках да се случи.
Много си ме гледаше той – от първия ден след сватбата, развлечения, екскурзии из чужбина, курорти... Въпреки че много е зает, често пътува, но за мен винаги намира време. А аз...все опитвам, и опитвам, ама не става и това е. Пусто сърце, как не се научи да бие за когото трябва!
Много се измъчвах, и понеже го чувствах като приятел, споделих му веднъж.
- Не се притеснявай, мило – рече ми – ще те накарам да се чувстваш като принцеса, и ще видиш как всичко ще си дойде на мястото!
Аз отдавна се чувствах като принцеса – нали не се налагаше да ходя на работа, по цял ден фризьори, козметични процедури, шопинг, срещи с приятели...Даже и на фитнес тръгнах, макар да мразя физическите натоварвания, обаче скучно ми беше, търсех си развлечения извън къщи. Приятелката ми, онази, дето ме запозна с мъжа ми, ми подхвърляше да си хвана любовник – нищо не й бях казала, но тя безпогрешно ги улавяше тези работи, имаше вграден радар за чувства и настроения.
Не търсех подобни връзки. Исках да споделя живота си с един – единствен, който да ме кара да забравя за всички останали, а не да си взимам по малко от тук – от там.
Приятелките ми завиждаха за съпруга – че е богат, влиятелен, и че е луд по мен. Аз пък им завиждах за тръпката, която изпитват с гаджетата си, и която аз така и на можах да изпитам отново.
Затова едва две години след сватбата аз за първи път се наканих да поговоря с него за развод. Обаче точно тогава му беше много напрегнато, предстоеше му поредното повишение, и не беше подходящ момент.
Но днес съм решила твърдо – този път няма да позволя нищо да ми попречи. Ако ще и нова кола да ми е купил, или пък да се е засилил да става президент.
Искам си моя живот, искам да правя любов, която да ме кара да потъвам в безвремие и красота – знам за какво говоря, нали веднъж бях изпитвала такава.
Обади се по телефона, щял да се прибере по-рано тази вечер, искал да поговорим за нещо важно. Ох, помислих си, какво ли пък сега? Защо ли все така се случва? Но каквото и да е, не мога повече, ще му кажа.
Отново имаше подарък за мен – този път старинна златна гривна с инкрустации. Много красива и вероятно много скъпа, но това само ме амбицира повече. Вече бях преситена от подаръци, друго ми беше нужно, а това не можеше да го купи, а и не го притежаваше.
Оставих го да ми каже каква е новината, после щях да му кажа и аз моята.
- Виж, мила – започна той след кратко увъртане – с тебе винаги сме били приятели, знам, че ще ме разбереш. Работата е там, че срещнах друга жена...Знаеш колко държа на теб, винаги съм те обичал, обаче...сигурно си усетила сама, в сексуално отношение много не си пасваме, винаги ми е липсвала тръпката. А тя ме кара да се чувствам като...като див звяр, толкова е...
След тези думи някак изключих и не чух останалото. Мъжа ми – див звяр. Толкова беше абсурдно, че се разкикотих и кой знае дали щях скоро да спра, ако не се сетих за любовницата му.
Мръсница! Да ходи с женени мъже, че и да ги развежда на всичкото отгоре!