автор: sublazun

Хайде конче, изцвили на звездите,
аз ще сложа копринена къпра,
дъвках дълго душата си между зъбите..
Додея ми. Да идеме, конче, на църква.
Сред тревите на някоя нощна поляна,
ще разплачем хорото на зли самодиви,
ще обруля тъгата си, друго да нямам,
сол с вкуса на сълзи ми се пие.
Ще разрежеме изгрева с нож за разплата,
да изтича сърцето ми в билки за мъка,
все съм циганка, чакаща сутрин росата,
да ме срещне с усмивката на таласъма.
Давай конче, залагам си цветната кърпа,
даже мен ме обича добрия щастливец,
и от пурпура сутрин, приличащ на църква,
Бог ми пали звездите, където отивам....

Давай конче, и нека ни пърли луната,
Ние двамата вече и дадохме всичко:
Аз любимия, ти пък копитото златно,
но пък никой не може така да обича.