От прага на дома ми тръгва път,
извира сякаш е река и пее
сякаш бързеи във нея врят.
От слънцето огрян и засенен от облак,
по моя път цъфтят цветя и зрее грозде!
В праха проблясват капките от дъжд
и всяка отглежда във себе си малка дъга -
красива и измамно-истинска,
но истински е моят път.
Трева се стеле и цъфтят дърветата,
а пътят се извива и напред
далечината проблясва примамлива...
От прага на дома ми път извира
и бърза буйно сякаш е река,
тече напред и никога не спира...
Но щом обратно тръгна за дома
реката в моя праг се влива.