автор: Hemu

Тъй казват: "Утрото по-мъдро е от вечерта."
Дали защото денем няма мамещи звезди
или защото росата - хладни капки в утринта
измива сън, миражи, страст, копнежи от очи.
Затуй ли либе, дохождаш все рано по зарана
тихо пристъпваш пред нашите порти тежки?
Кога от лъчи първи градината цяла е огряна,
кога от свян по светло, не ще сторим грешки.
Тупти сърце моминско в гърди ми, та не трай
шестнайсет лазарника преминах преди ден.
Не съм аз малка вече, мама от далечен край
като довел е тейко, била е точно колко мен.
Там на герана, виж мене вода кога наливам
погледни страни ми, как караш да пламтят,
кога нишан за обич ми даваш, аз разбирам...
И устни ти, без глас кога любовно ми шептят.
От що ли се страхуваш, от що либе, не смееш
от тейко ли, или пък от моите трима братя,
та не си признаваш либе, че по мен линееш?
Кой те уплаши, звяр ли или пък аз самата?
Дойди ми либе, довечера кога падне мрак
кога звезди по себе си проводят месечина...
Дойди и остани ти при мене до изгрев чак,
подир туй ще ти пристана, с теб ще замина.


19.05.2008г

(цикъл "Звуци от старата ракла")