автор: stanislav

         - Прости ми, че те нараних.
         - Ха, това е толкова дребно, че не си заслужава да говорим дори.
         - Но все пак, настоявам да ми простиш.
         - Е, стига де, ако беше нещо по-значимо, да ти простя, а това…
         - Как така!? Няма да ми простиш, защото е малко ли?
         - Ами, да, приеми го така. Не си струва труда да ти прощавам.
         - Не, това е абсурд. Искаш да кажеш, че няма да ми простиш за това, а като бях ти сторил нещо по-значително щеше да ми прости?
         - Е, не че щях да ти простя задължително… Но определено щеше да си заслужава труда да се опитвам да ти прощавам, а ти да се мъчиш да си измолиш прошката.
         - Мен ми се струва, че сега хвърлих много по-голям труд, отколкото ако ти бях сторил нещо много по-голямо.
         - Така е, но за това само ти си си виновен. Не съм аз този, който настоява така глупаво упорито да ти простя.
         - Но ти си този, който вече след толкова реплики не иска да ми прости.
         - Мисля, че разговорът ни трябва да приключи тук!
         - Значи другия път вместо да спя с жена ти ще ти взема бизнеса, та дано да ми простиш.
         - Оп! Жена ми ми изневерява с тебе!?!?
         - А! Не знаеше ли?
         - От къде да знам, аз мислех, че ми отнемаш от поръчките и ми конкурираш бизнеса.
         - Е, сега ще ми простиш ли?
         - Никога! Изчезвай от очите ми!
         - Човече, стига де, не бива да позволим на една жена да развали нашето приятелство.
         - Моята жена!
         - Моя, твоя, какво значение има?
         - Ти били ми простил ако спя с жена ти?
         - Разбира се.
         - А ако крада бизнеса ти?
         - Ами… сигурно.
         - Благодаря! Но аз не ти прощавам.
         - Чакай, чакай! Нали не спиш с жена ми и не отнемаш от поръчките ми?
         - Абе… карай… да забравим за този разговор. Все едно не го е имало.
         - Как ще го забравим, бе. Ти наистина ли… и жената и бизнеса!?
         - Нали прощаваш, какво значение има?
         - Кой прощава, бе! Ти луд ли си . Махай ми се от очите. Изрод такъв!

         Завесата се спуска и върху нея започват да текат финалните надписи на представлението:
         „Приятелите се разделиха завинаги. Първият герой си намери нов бизнес- партньор, който да му прощава. Втория го намери нов бизнес партньор, който да му иска прошка. Жените им бяха щастливи. И четирите!
         На смъртния си одър, авторът на пиесата призна, че истинското й заглавие е „Монолог пред огледалото” и че героят всъщност е един. Критиката не можа никога да му прости. Публиката се прости с него. Завинаги!”