И аз по пътя си ще тръгна,
По прашния му кален коловоз.
На всичките му радости обръгнал,
На всичките му болки вестонос.
А по средата между двата коловоза
Тревата му ще продължава да струи
И в тая дълга низа на обоза
Магаретата само весели!