Животът е зебра.
Вчера си легнах усмихната, днес - плача.
Поглеждам звездите и се питам дали овцата е изяла цветчето и в зависимост от отговора всичко се променя. Единия ден звездите се смеят през "смеещото се огледало", а друг път плачат с очите на дете, чието цвете са оставили да умре. Всичко зависи от едно "здравей!" и аз не мога да разбера защо то му се свиди толкова много!? В такива дни като този ми идва на ума да върша само глупости...