автор: milcho

Ангаре, братко, чак сега съзирам,
изобщо вярвай, без до подозирам,
попаднал съм на Рита-5 пъти в капана,
от туй беда по-страшна просто няма!

Така съм изтипосан, аз със звездолет,
на теб ли ... знам със твоя самолет напет,
ти може да изчезнеш всеки миг,
Ангере, всеки може да ти бъде ученик.

Но пуста страст, виж оглупявам май,
дали пък не е близък моя край?
Щом почнах ей така направо през просото,
да газя и да пренебрегвам даскалото.

Там учеше ме класната (не таз на Перко),
недей, девойките да стискаш, ще изперкаш,
Милчо, нищо, че ти се мятат не врата и те закачат,
внимавай, и от гол(о) се пази, ще сгафиш мача.

И аз я слушах, чинно бай Ангаре...
от голо пазех се - Разбирам Ви другарко...
ала, усещах нещо (твърдо) там между краката,
когато, Светлето ми рошеше косата.

И ме прегръщаше на ужким, но на голо,
ръка неволно, плъзгаше надолу,
какво пък търсеше ли там се чудех,
и ококорен, мокър сутринта се будех.

Да на говорим после, като Олга появи се,
на блус покани ме, учудих се, защо реши се?
тя толкоз тънка нежна, пасна ми на ръст,
към мен притисна се, със страшен хъс.

Усетих силно как корема си притиска,
към моя вместо тя от болка (или друго) да изписка,
тя се надвеси и ухото ми захапа и ми каза,
Милчо, защо се дърпаш бе, не съм проказа.

Аз тази вечер, съм сама във къщи,
купона си тече виж никой не се мръщи,
виж Меги с Краси как се свалят в коридора,
на кой му пука бе, нали сме хора.

Разбирам Оля, ала ако класната научи,
и после може ... ващте тука да се случат,
да са завърнат моментално и тогава,
ще го оплескаме и кой, кой ще ни спасява?

Я стига си се правил Милчо на кокона,
ела да мръднем малко на балкона,
там хладно е, и както страст ме гони мен горката,
ще наложи ... ето хвърлям блузата (а и полата)

Аз в транс примирам, дърпам се уплашен,
Олечка, какво говориш, става страшно,
да хапнем малко сандвичи от таз чиния,
това започва да прилича вече на оргия.

Ела бе Милчо стига си дивял,
сладур си ще те глътна цял,
нащте са 3 дни във командировка,
затуй заформих днеска таз масовка.

Да ги оставим тия балами да се натискат,
те само това могат – флиртче искат,
да идем ний сами във мойта стая,
ще ти покажа, тая хватка и оная.

Оля!... бавно ала рязко се отдръпвам,
недей, недей ме изкушава, казвам тръпнещ,
и се измъквам на дивана в хола,
А тя без блуза, става и напуска гола.

Посягам към шишето със уиски, яка,
е тая Оля, страшна мацка, щура кака,
и май се каня да се чупя т.е. да напусна,
а тя ми шепне, Милчо да знаеш кво изпусна ...
...

Та тази вечер, във минорно настроение,
Ангаре, ти разказах мойто приключение,
Как се изложих, Оля, чакаше от мен наслада.
Аз се уплаших, и ... ще се пека във Ада!

......

И ме е срам, срам, срам ... Ангаре!

Милчо КИРИЛОВ

18.05.2008 10:11 ЕЕтТ, София ...
абе луда работа, на стари години,
спомени, но белким се смили Зорбас,
след тая изповед.

пп. Та на Рита-5 пъти по пет и заявявам,
Пет пъти Ритки не съм щял да обладавам,
Упазил Бог ме от такава авантюра,
И после ...Милчо бил със порно-поп култура
(и после бил (Ураааа!) номенклатура!
и всичко дето се римува с Ура! )
: ) )))