Старият град ме позна!
Още помнеше стъпките влюбени.
Още помни момчето с фуражката…
Още помни момичето с плитката…
Самотно утихнаха стъпките
на момичето
отдавна без плитката…
А къде е
на момчето с фуражката?
В огледало превърна се Янтра!
Но старият град ме позна!