автор: Caungardh

В компания съм но съм сам отново
надигам чаша без да ми се пие.
Настроението лошо, вече е готово
денят ми пуст в носът ми да натрие.

Към часовника си пак поглеждам
но часа отново не разбирам.
На ум отминали събития подреждам,
но като че ли мъртъв пациент реанимирам.

Повдигам вежда, казвам дума,
стомаха ми на две се свива.
Не ям картофки а дъвча чума,
поглъщам я защото ми отива.

За мъката ми някой се досеща,
и нож със името ти в мен забива.
Разделяме се с пожелание за нова среща,
оставам сам и нещо в мен умира.