,,Не можеш да ме последваш
в моят път,
нито сега,
нито после...,,
Аксиния Михайлова
Ти не можеш
да бъдеш с мен
нито днес,
нито утре,
защото сме,
като влакове
пътуващи в различни посоки...
И не можем
да се срещнем
никога.
Нито на гарата центреална...
Нито на гарата последна...
Защото,
моят път
е осеян
с препядствия.
А ти пътуваш
с бързината на експреса,
а аз пътувам
със скоростта
на светлината.
Защото
тебе те вълнува Земята
с проблемите житейски.
А аз пътувам кьм Слънцето
с най-ценното
в живота-
мечтите...