автор: nichija

Сълзи от сенките отронени,
в очи затворени след взиране.
Изваян стих от спомени,
в картина с името „намиране”.

Страстта в сърце застинала,
с жарта на тиха топлина,
болката отвъд преминала,
в нежна обич – до кога?

Самотни разпнати доверия
изтляват с вярата бездънна,
кротко в тишина с прозрения
в приятелство - любов безмълвна.